Тъмнината, единствен зрител в тази зала.
Засега...
Това, което не се вижда, се усеща.
Ноздри пълни с прахоляк.
Прозорци картини на трептящ звезден прах.
Изложба неоткрита, и закрита.
Засега...
Тъмна театрална зала.
в ъгъла открехната врата
блика лека светлина.
Вратата бавно се отваря,
в светлината тъмен силует застава
и влиза в пропаста.
Крачи тихо, но пробудно.
Тъмнината сякаш по-прогледна става.
В ръката му куфар-грамофон.
а часовник на ръката шепне:
... тик-так-тик-так ...
В циферблата на часовника стрелки не се въртят -
стрелки изобщо няма.
Отваря грамофона.
Завърта се светът и плочата със него.
Дъжд бие по прозорците на залата.
Светкавица прогонва мрака
Прахът го няма вече
часовникът тиктата
Без стрелки.
и ...
Тъмна театрална зала.
Засега ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар