„ ... и клечка кибрит”

На Тхит Куан Дък

… и огън полази плътта.

Червени, горещи езици замърдаха.

Дим.

И облак бензин.

Един по един,

мехурите от плът запукаха.

////////////////////////////////////////////

Нито за миг не помръдна.

Нито звук, писък...

нищо.

Виж го!

Горящия човек!

Горящия Буда!

Нека фотографът да снима!

Не изпускай този миг

...велик!

 

Вдишай плътта!

Вдишай!

---Издишай!

Усети, нали ?

------------------------------------

...и падна.

Бавно.

Почувствал болката на милиони

се свлече.

,,, и стана на прах.

Един повей само и ...

но сърцето остана.

---

Чуваш ли звънтежа на прашинките във вятъра?

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

(-------------------------------------------------------------)

в. „Свят” бр. 1

-смях-помия-повърня

-Защо умря

-Барбекю

?!?!?!?!?!?!?!

-КУРВА!!!

-тя подигра се

-милони със нея

О, свят!

Сляп, Глух и Ням!

(--------------------)

... и май ще вали.

Погледни!

Черния облак на хоризонта.

Слънцето!

под него,

виждаш ли синьо-зелени, чевени

кръгове?

Кой ти каза, че

ти ще живееш ?

Кой ти каза, че

не ще изгориш ?

О, свят!

Сляп, Глух и Ням!

... и заваля бензин.

Не се крий под този чадър.

Погледни нагоре!

Отсреща,

на покрива.

Виждаш ли ме?

 

... и клечка кибрит...

"Скок"

Портретът висеше на стената през всички тези години. Сещате се. Този човек... със сини очи. Ъхъ, този. Точно той.

Не знам колко години. Никой не знае, колко години този портрет седи на стената, но и никой не си даваше сметка, че трябва да е било доста отдавна, когато е бил закачен там, защото всички се грижеха праха да не полепне по русата коса.

Христо беше на седем, когато се опита да откачи портрета за да го покаже на приятелите си. Харесваше човека в рамката. Толкова хубав. Харесваше му как майка му слагаше свещ близо до картината на всеки празник. И как всички говореха за него.

Взе един стол и стъпи на него, защото не можеше да го достигне. Политна и падна. Счупи една от вазите на майка си и си наряза ръката. По-късно му се скараха и го набиха. Баща му каза, че трябва да има уважение към този човек. Този ... със сините очи. Ъхъ, този. Точно той.

Христо попита, какво е направил този човек и защо името му е такова... странно. Баща му отвърна, че е прескочил един трап.

Рано на другия ден, преди още слънцето да се е показало над Балкана, Христо спря и се загледа в одводнителния канал. Хвърли раницата си настрани, засили се и скочи. Падна там където пикаеха пияните цигани. Повече никога не проходи.

Вече минаха ... не помня, колко години от тогава. Христо седи в инвалидната си количка. Когато му стане мъчно, замеря портрета с домати, защото не може да го достигне. Този, на мъжа със сините очи. Ъхъ, този. Този същия.

"Действие първо"

Тъмна театрална зала.

Тъмнината, единствен зрител в тази зала.

Засега...

Това, което не се вижда, се усеща.

Ноздри пълни с прахоляк.

Прозорци картини на трептящ звезден прах.

Изложба неоткрита, и закрита.

                                                           Засега...

    Тъмна театрална зала.

                         в ъгъла открехната врата

                         блика лека светлина.

   Вратата бавно се отваря,

   в светлината тъмен силует застава 

                             и влиза в пропаста.

Крачи тихо, но пробудно.

   Тъмнината сякаш по-прогледна става.

В ръката му куфар-грамофон.

                              а часовник на ръката шепне:

                                                     ... тик-так-тик-так ...

        В циферблата на часовника стрелки не се въртят -

                                                                                      стрелки изобщо няма.

 Отваря грамофона.

Завърта се светът и плочата със него.

  Дъжд бие по прозорците на залата.

Светкавица прогонва мрака 

Прахът го няма вече

часовникът тиктата

                                    Без стрелки.

                                                           и ...

Тъмна театрална зала.

                                      Засега ...

"..."

След пет минути излезе от стаята с окървавен нож в едната ръка и картонена кутия в другата.  -- Изми ножа. Изпи две чаши (....) и легна да спи все още задъхан. -- На сутринта го събуди някакво свистене в ухото. Стресна се. Включи телевизора и в продължение на няколко минути наблюдаваше снежинките на екрана. Тогава видя, че в ъгъла на стаяте стоеше трупът. Нямаше кръв по него. Държеше кутията.-- Изми ножа още веднъж. -- Не успя да си изпие кафето, защото трупът седеше от лявата му страна и дращеше с ножа по ноктите си. -- Прибра ножа във фризера, зад замразеното свинско. -- Завърза очите си с черна лента и запали цигара-- Стоеше на дивана. Пушеше. От ляво трупа. Пред тях кутията. Мъртвия държеше ножа и го точеше - цък, цък, цък, цък, цък ...