На Тхит Куан Дък
… и огън полази плътта.
Червени, горещи езици замърдаха.
Дим.
И облак бензин.
Един по един,
мехурите от плът запукаха.
////////////////////////////////////////////
Нито за миг не помръдна.
Нито звук, писък...
нищо.
Виж го!
Горящия човек!
Горящия Буда!
Нека фотографът да снима!
Не изпускай този миг
...велик!
Вдишай плътта!
Вдишай!
---Издишай!
Усети, нали ?
------------------------------------
...и падна.
Бавно.
Почувствал болката на милиони
се свлече.
,,, и стана на прах.
Един повей само и ...
но сърцето остана.
---
Чуваш ли звънтежа на прашинките във вятъра?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
(-------------------------------------------------------------)
в. „Свят” бр. 1
-смях-помия-повърня
-Защо умря
-Барбекю
?!?!?!?!?!?!?!
-КУРВА!!!
-тя подигра се
-милони със нея
О, свят!
Сляп, Глух и Ням!
(--------------------)
... и май ще вали.
Погледни!
Черния облак на хоризонта.
Слънцето!
под него,
виждаш ли синьо-зелени, чевени
кръгове?
Кой ти каза, че
ти ще живееш ?
Кой ти каза, че
не ще изгориш ?
О, свят!
Сляп, Глух и Ням!
... и заваля бензин.
Не се крий под този чадър.
Погледни нагоре!
Отсреща,
на покрива.
Виждаш ли ме?
... и клечка кибрит...
Няма коментари:
Публикуване на коментар